Постинг
15.08.2015 09:00 -
Борбата с Бог / притча/
|
Паулу Коелю - "Петата планина" (откъс) |
| * * * |
Спомни си как една вечер се бе изкачил на върха на планината и бе разговарял с един ангел. Но откакто Акбар беше разрушен, той никога вече не бе чул гласовете, идващи от небето.
— Господи, днес е Денят на Опрощението, а списъкът на греховете ми пред Теб е дълъг — каза той, като се обърна в посока към Иерусалим. - Бях слаб, защото забравих за собствената си сила. Не направих избора, защото се страхувах да не би да взема погрешни решения. Отказах се без време и вместо да благодаря, богохулствах.
Дълъг е и списъкът на Твоите грехове към мен, Господи. Накара ме да страдам прекомерно, като прибра от тоя свят жената, която много обичах. Разруши града, който ми даде подслон, обърка мислите ми, а строгостта Ти почти ме накара да забравя, че Те обичам. През цялото това време се борих с Теб и продължавам да го правя, ала Ти смяташ тази битка за недостойна.
Ако сравним моите грехове с Твоите, ще видиш, че си ми длъжник. Но тъй като днес е Денят на Опрощението, Ти ще ми простиш и аз ще Ти простя, за да продължим да вървим заедно.
В този миг задуха вятър и той чу своя ангел да му казва:
— Добре стори, Илия. Бог прие да се бори с теб.
Сълзи бликнаха от очите му. Той коленичи и целуна сухата земя на долината.
— Благодаря ти, че дойде, тъй като все още изпитвам съмнение. Не е ли това грях?
Ангелът отвърна:
— Нима когато един воин се бори с учителя си, той го обижда?
— Не. Това е единственият начин да усвои майсторството, от което се нуждае.
— В такъв случай, продължавай, докато Господ те извика обратно в Израил — каза му ангелът. — Стани и продължи да доказваш, че борбата има смисъл, защото успя да преминеш течението на Неизбежното. Много хора се опитват да го преплуват, но претърпяват неуспех. Други пък биват повлечени от него не в тази посока, която им е отредила съдбата. Ти обаче се справи достойно, съумя да запазиш посоката на лодката си и сега се опитваш да превърнеш болката в стимул за действие.
— Жалко, че си сляп — рече Илия. — Иначе щеше да видиш как сираците, вдовиците и старците успяха да възстановят града. Скоро всичко ще бъде както преди.
— Надявам се това да не стане — каза ангелът. — В края на краищата вие платихте висока цена, за да се промени животът ви.
Илия се усмихна. Ангелът беше прав.
— Надявам се, че ще се държиш като човек, комуто е дадена втора възможност: не прави същата грешка два пъти. Никога не забравяй какъв е смисълът на живота ти.
— Няма да забравя — отвърна Илия, доволен, че ангелът се е завърнал.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
