***
* * *
*  *   *

На плажа с блаженна усмивка на лицето чиста проба душевно ампутиран сексуален дръвник се беше втренчил в пищтните форми на една блондинка.Тя - около 182 кг. сланини самка, той - 55 кг. кокали, женен.
— Странно — въздъхва девойката.

— Кое?

— Когато се жени, човек обикновено се събира с напълно приемлива жена, на която по-късно може да й се случи да напълнее, разбира се. Но да се обзаведеш поначало и напълно умишлено със свръхтлъста любовница, това вече говори за наличието на твърде любопитни инстинкти. Да не би да сте перверзен?

— Не знам — свива рамене той.

— А Тя харесва ли ви?

— Страхотна мръсница е и с нея винаги финиширам като за подобрен световен рекорд.

— Така си и мислех. Вие сте садист!

— Ей, я по-полека!… — възмущава се полуфабрикатният Дон Жуан.

— Не се обиждайте. В моята уста това е повече от комплимент. Обичам мъжете, които обладават с поглед, а вие имате свойството да фиксирате по наистина неповторим начин вдъхновяващите ви жени. Направо се подмокрям, бога ми!

— Наистина ли? — избъбря едва-едва с Гордиевовъзелирано гърло оня като първи (и последен) глупак.

— Единствено от вас зависи лично да се убедите в това.

Поканата, явна като цирей насред бебешки задник и недвусмислена като запек, елиминира и последните задръжки на контето.

— То аз друго и не искам, но къде?

— Отседнала съм в стая 612-а.

Девойката се изправя с котешка грация — както се уточнява в някои високостойностни литературни произведения, — подпъхва палец под монолитния си черен бански и го намества съразмерно от двете страни на подпъпното си съкровище, след което пошушва:

— Ще тръгна първа, а вие ме последвайте след три минути
612-а се оказва в непосредствена близост до асансьора. Ключът виси от външната страна. Половият атлет почуква лекичко с пръст, после сладострастно почегъртва с нокът по рамката, за да разсее евентуални недоразумения. Далечен глас го подканя да влезе, което той и.

— Приберете ключа! — провиква се тъмнокосата фея от банята, отделена от стаята с дрешник.

Той се подчинява и добросъвестно заключва вратата отвътре. Девойката е проявила похвалната инициатива да спусне венецианските щори и да дръпне двойните завеси
— Моля те, бъди джентълмен: намирам се в най-плодотворната си фаза, а не съм взела никакви предпазни мерки!

Този драстично несъответствуващ на нравите на епохата призив го хвърля в известен смут, но в крайна сметка го отдава на някои сериозни пропуски, които Аржентина все още бележи, въпреки очебийната си европеизация и валутния си борд. И оттук, бидейки трогнат от молбата й, със страстно ръмжене обещава да се изкиха извън системата. Както и прави най-добросъвестно четири минути и двайсет секунди по-късно — малко прибързано, вярно, но щастливите стонове на съебеседничката му го навеждат на мисълта, че се е отчел напълно задоволително. След което остава неподвижно проснат върху ложето на страстта си — бик, превърнал се във вол по силата на изживяното.

В момента, в който го прекрачва на път за банята, навигаторката му с удивление отбелязва:

— Бога ми, добре направих, че те предупредих! Ама че продуктивност! Какъв жребец, по дяволите!

Нашичкият се чувствува поласкан от констатацията. Всъщност това е и една от специфичните му характеристики, предизвикваща неизменно смущението на любителките на духовата музика.

Лебедово езеро! Асуанският язовир! Езерото Титикака!
Спохожда го мисъл за очарователната му дружка, която дреме на плажа. Може би вече се е събудила и отсъствието му я тревожи. Не е изключено дори да се разтъпче до тоалетните… А е ревнива като гърбава младоженка, душичката! Трябва на всяка цена да си изработи алиби: да речем, подлютеният черен фасул на обед му е спретнал номер и се е наложило да отскочи до аптеката, за да купи сода „Ено“. Да, но тя ще да поиска да види флакончето… Не, трябва да измисли нещо друго! А и не е редно, след като е ударил бройката да се изсули като мокра връв, зарязвайки прелестната си коебекипьорка.
Стаята е прохладна, полумракът действува опияняващо. Присънва му се сън, който по-късно трудно ще си спомня: лежи гол в компанията на сладострастна туземка върху килим от мъх до жизнерадостно каскадиращ водопад. Наоколо чуруликат ли, чуруликат всевъзможни екзотични пилци. Ненадейно отнякъде се пръкват дървари и се заемат зверски да млатят по пейзажа, поваляйки огромни дървета. Събуждат го именно ударите на брадвите им, които наяве се оказват удари по вратата. Отваря очи и тутакси си дава сметка както къде е, така и каква я е свършил. Някой продължава свирепо да бъхти вратата.

Сърцеедът се изстрелва от леглото и пропява пред банята:

— Скъпа! Чука се.............