Г-жо Карлсбру, как гледате на членството на Швеция в НАТО - като закъсняло, навременно или преждевременно?

Бих казала, най-важното е, че вече сме член на НАТО. Това отне известно време, но ние сме много щастливи, че постигнахме тази цел от моя гледна точка. Някои твърдят, че е необходимо време за присъединяване към такава организация при т.нар. нормални обстоятелства. След като Швеция кандидатства обаче, те бяха извънредни. Според мен, беше грешка от страна на Швеция, че не кандидатствахме доста по-рано, в мирни времена, когато процесът щеше да бъде доста по-спокоен. Сега ние подадохме молба след инвазията на Русия в Украйна, защото някои от шведските партии осъзнаха, че техните виждания за нашата сигурност вече не работят. Моята партия - на либералите, критикуваше действията им преди това и то от доста време. Днес обаче това е история и вече сме в нова ера. Трябва да гледаме как да си сътрудничим с другите страни в НАТО и какъв принос можем да дадем. След като Швеция е в НАТО, и организацията става по-силна.

Все пак, не изпитвахте ли проблем да убедите гласоподавателите си за тази стъпка, като се има предвид почти 200-годишния неутралитет на страната ви?

От началото на руската инвазия в Украйна, ситуацията в Европа е коренно различна и особено в нашата, северната част. Както Финландия, така и ние, разбрахме, че имаме голям съсед на изток, който застрашава съседите си и води след себе си много несигурна и опасна ситуация за региона. Демокрацията и свободата са по-добре защитени, когато са заедно. Затова смятам, че много шведи видяха бързия развой на събитията и общественото мнение много бързо се промени заради събитията на място.

Как, според Вас, членството в НАТО ще промени Швеция?

Може би то ще ни даде малко променен поглед за нас самите, защото, както отбелязвате, бяхме неутрални и извън всякакви отбранителни съюзи от много години. Но, според мен, е важно да погледнем в огледалото, да проведем открит дебат и да разберем, че не точно т.нар. неутрална позиция ни задържа извън Втората световна война. Причините затова бяха съвсем различни - ние търгувахме със суровини с Хитлер и взехме други решения, когато обърнахме гръб на съседката ни Норвегия. Надявам се, че ще можем да проведем по-трезв дебат за нашата история и принос за мира и сигурността в Европа. Още веднъж, смятам, че това беше много болезнено събуждане за много хора в нашата част от Европа - че нещо като руската агресия може да се случи в модерни времена. 

Казвате, че Швеция е трябвало да кандидатства по-рано за членство в НАТО. Кога, според Вас, е трябвало да стане това?

Нашата партия агитираше за членство в НАТО още през 1997-ма година, веднага след разпада на СССР. Това беше времето, когато преформатирахме Европа и архитектурата на сигурност. Тогава в мирно време щяхме да станем част от новия модел за сигурност в Европа. За съжаление обаче не го направихме и загубихме много години. Но това вече е история. Сега трябва да гледаме как по най-добър начин да си сътрудничим с нашите партньори от НАТО, но и в ЕС - как да задълбочим сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната. Според мен, трябва да стоим на два крака - единият е НАТО, другият - ЕС.

Очаквате ли провокациите от страна на Русия да нараснат след членството ви в Алианса?

По-скоро това е размахване на мускули, но трябва да се приема сериозно, защото виждаме на какво са способни Путин и Русия. Това са сериозни заплахи и ние виждаме различните методи на хибридни атаки срещу Финландия, балтийските страни, Молдова и всички нас. Твърдя, че сме изправени пред най-опасните времена, на които нашето поколение е било свидетел. Това е сериозно и затова трябва да сме много силни заедно, както и да покажем на руснаците и на Путин, че ще останем такива и ще защитаваме себе си и съюзниците си. 

https://bnr.bg/post/101961807/karin-karlsbru